Обяви

Пусни безплатна обява Всички обяви

Ветеринарни лекари в България

По области


Търсене по номер

Начало » Документи и Публични покани » Статии » Едри животни

Едри животни

АНТРАКС

 АНТРАКС (Anthrax)

Антраксът е остро протичаща заразна болест с ензоотично или спорадично проявление. Заболяването се характеризира със септицемия, треска, колика. Антраксът е зооноза, която се използва като средство при биотероризма.

Разпространение. Болестта е разпространена в целия свят. Спорадични случаи на антракс се срещат и в България.

Етиология. Причинителят на антракса е Bacillus anthracis. Това е неподвижна права пръчица, Грам-позитивна и образуваща спори в присъствие на кислород и оптимална температура 12-42°С. В организма на животните вирулентните антраксни бацили са обвити в капсула; капсулата е защитно средство за бацила и стои във връзка с неговата вирулентност. Авирулентните (ваксиналните) варианти на бацила не образуват капсула при никакви обстоятелства, но задължително образуват спори.

Вегетативната форма на антраксния бацил се лизира лесно при гниене. Дезинфектантите в обичайните концентрации убиват бацила бързо, а кипящата вода моментално. Спорите обаче са много устойчиви и издържат на гниене, изсушаване, осоляване, замразяване.

Епизоотологични особености. Главна роля в епизортологията на болестта имат отворените трупове, поради спорулиране на причинителя, отмивните води от кожарските фабрики и екарисажите, заразените пасища. Избухванията от антракс са свързани главно с неутрални или алкални почви, които съхраняват и възпроизвеждат микроорганизма, попаднал в тях. В такива почви спорите на антраксния бацил покълват и се превръщат във вегетативна форма при подходяща влага, температура и хранителни вещества. Животните се заразяват алиментарно, когато пасат в такива райони, и затова антраксът е известен като пасищна и почвена инфекция; в редки случаи е възможно аерогенно и трансмисивно заразяване.

Случаите на антракс се увеличават през лятото, при проливни дъждове, при наводнение, при суша. По време на ензоотия мухите и други кръвосмучещи насекоми могат механично да пренасят инфекцията от едно животно на друго. Животните могат да се заразяват и при хранене с контаминирано сено, слама, цвекло, моркови, картофи и др., добивани от замърсени с антраксни спори полета. Болните от антракс животни отделят заразното начало в незначителни количества с кървавите изтечения от естествените отвори. Наличието на заразени пасищни участъци определя стационарния характер на антракса. Болестта протича спорадично и в редки случаи ензоотично, тъй като рядко може да се заразяват наведнъж много животни.

Патогенеза. На входната врата антраксните бацили се размножават и предизвикват серозно-хеморагично възпаление с некроза в центъра (карбункул). При животни с по-голяма устойчивост (коне, свине) инфекциозният процес може да остане локализиран на входната врата. Много често обаче бацилите се разпространяват по лимфохематогенен път и предизвикват септицемия. Така бацилите се разнасят на други места в организма, където се размножават и предизвикват метастатични серозно-хеморагични отоци. Токсините на бацила причиняват некроза в паренхимните органи, а самите бацили формират емболи и запушват важни кръвоносни съдове; това става причина за бърза смърт на болните животни.

Клинична картина. Инкубационният период е 3-5 дни. Заболяването протича с прояви на тежка септицемия: покачване на телесната температура до 41-42 °С, учестяване на пулса и дишането, омърлушеност, анорексия, хи-перемия и хеморагии по конюнктивата на очите; фекалиите, урината и млякото често са примесени с кръв; налице са възпалителни отоци в областта на главата (фаринкса и езика) и по кожата на гърдите и корема. Развоят на заболяването е бърз и ако не се лекуват, животните умират след няколко часа до няколко дни.

Свръхострата форма протича като мозъчна апоплексия и бърза смърт, предхождани от кървавопенести изтечения от естествените отвори (главно при овцете и козите),

Острата форма (среща се главно при говедата) протича с признаци на септицемия - влошено общо състояние, треска, учестяване на пулса и дишането, атония на търбуха, мръсно зачервяване на конюнктивите, горещи, болезнени подкожни отоци в областта на корема и гърдите, кървава диария, аборти. При конете се установява силен количен пристъп с треска (39,5-41°С) и кървава диария.

При подострата форма в отделни участъци на кожата или по лигавиците се явяват отоци във вид на карбункул, отначало топли, болезнени с виолетово-червен цвят, ограничени от околната тъкан, с конусовиден връх, който много скоро некротизира. Треската обикновено е умерена.

Антраксът при свинете протича като ангина със силен оток на фаринкса със задух и засягане на ретрофаренгиалните лимфни възли с трудно преглъщане.

Съмнителни за антракс трупове не бива да се аутопсират, поради опасност от разсейване на спорите на причинителя.

Диагноза. Поставянето на точна диагноза „антракс" се основава на задължително изпращане на материал за лабораторно изследване. При неотворен труп се изпраща цяло ухо или кръв от някоя периферна вена - с кръвта се напоява парче тебешир или бучка захар, правят се натривки. При отворен труп, ако не е загнил, се взема и изпраща малко парченце от далака, а при загнил труп се взема и изпраща ухо.

Лечение. Добри резултати при навременно прилагане дават пеницилинът и антибиотиците от пеницилиновия ред. Венозно или подкожно се прилага противоантраксен серум в доза 1-2 ml/kg m. два пъти през 6 часа. Симптоматичната терапия включва и антипиретици, спазмолитици, руменотоници, витаминни препарати, средства повишаващи общата устойчивост.

Профилактика и борба. В стационарните огнища на антракса се провежда ежегодно всяка пролет профилактична ваксинация на еднокопитните, говедата и овцете. Не се ваксинират бременни в последния месец, болни, кахетични, изтощени животни.

Труповете се обезвреждат в екарисажа или чрез дълбоко загробване. Вземат се мерки за предпазване на хората от заразяване - просвета, дезинфекция, контрол върху месодобива, изпращане на контактните лица в болница за лечебно-профилактично третиране.

Здравите животни се подлагат на сероваксинация, провежда се текуща дезинфекция на обора. Ограничителните мерки се отменят две седмици след последния случай на оздравяване или умиране на животно, включително и ваксиналните реакции.

Антракс при човека. Заразяването при човека става най-често при клане, дране и обработка на месо от болни животни. То се благоприятства от нарушената цялост на кожата и не използване на предпазни ръкавици. По-рядко заразяване може да настъпи след консумация на заразено месо и вдишване на прах с антраксни спори. Най-често срещана е кожната форма, която протича с характерни кожни обриви (гнойно или кръвенисто мехурче, масивен оток с тъмночервен до черен цвят на кожата и подлежащите тъкани с възпаление на лимфните пътища и уголемяване на лимфните възли) и обща интоксикация за период от 15-30 дни. Прогнозата при кожната форма е добра като оздравява с образуване на белег. Другите форми - белодробна, чревна и септична са рядко срещани, но протичат тежко и с висока смъртност. Болните от антракс се изолират в инфекциозно отделение до пълно оздравяване като отделянията им се подлагат на текуща дезинфекция. Контактните на болни животни хора трябва да приемат профилактично антибиотици (ампици-лин, амоксицилин, тетрациклин) и се наблюдават в продължение на 2 седмици. Рисковите групи се имунизират с противоантраксна ваксина. Личната профилактика включва използване на предпазни ръкавици, маски и дезинфекция на ръцете с йодиран спирт.