Обяви

Пусни безплатна обява Всички обяви

Ветеринарни лекари в България

По области


Търсене по номер

Начало » Документи и Публични покани » Статии » Коне

Коне

Сап (Glanders)

                      САП ПО КОНЕТЕ (Glanders)

Сапът е прилепчива заразна болест по еднокопитните животни, протичаща в остра или хронична форма. Заболяването се характеризира с образуване на възли и язви по лигавицата на респираторния тракт и кожата и възли във вътрешните органи. Болестта се причинява от бактерия. Инфекцията е фатална и от голямо значение за засегнатите еднокопитни. Сапът е зооноза.

История и разпространение. Сапът е една от най-старите познати болести. Болестта е имала широко разпространение в света, особено по време на войни и следващите ги няколко години. Понастоящем сапът е изкоренен или ефективно се контролира в повечето страни, включително и в България. Случаи на сап все още се констатират по конете в някои Азиатски страни.

Етиология. Сапът се причинява от бактерията Pseudomonas mallei, която се намира в носните изтечения и язвите по кожата на заразените животни. Бактерията е грам отрицателна, биполярна, аеробна, представлява необразуваща спори пръчица със заоблени краища. Възбудителят на сапа е слабо устойчив във външната среда и бързо се инактивира от слънчевата светлина, топлината, изсушаването, гниенето; в заразената околна среда бактерията се запазва витална около 40 дни. Дезинфекционните средства в обичайните концентрации убиват бактерията при краткотрайна експозиция.

Възприемчивост. Към естествена инфекция са възприемчиви конят, мулето, магарето, лъвовете, тигрите и други филиде. Най-чувствителни са магарето и мулето. Човек също е възприемчив. У коня инфекцията протича главно хронично, докато у магарето и мулето винаги остро. За човека инфекцията е фатална, ако не се лекува навреме.

Епизоотологични особености. Източник на инфекция са болните животни. Отделянето на възбудителя става с носните изтечения и секрета от язвите по кожата. Заразяването при сапа става алиментарно - със замърсена вода, храна или чрез пряк контакт през кожата и мускозата на очите и носа.

Патогенеза. При алиментарно заразяване сапните бактерии проникват през лигавицата на глътката и червата и  достигат кръвообращението. Метастатично бактериите се установяват в белите дробове, далака, черния дроб, тестисите, лигавицата на носа и в кожата. Размножаването на сапните бактерии предизвиква специфично възпаление с образуване на сапни възелчета, които при разпадането си се превръщат в сапни язви по кожата и по лигавиците.

В организма на заразените животни настъпва имунологична преустройка. Възниква инфекциозна алергия, която има диагностично значение и се установява при офталмомалеинизация.

Клинична картина. Инкубационният период е 14-20 дни. При острата форма болните животни показват повишена телесна температура до 41°С, последвана от слузесто-гнойни изтечения от носа, кашлица, анорексия, учестено затруднено дишане, ускорен пулс, поява на сапни възли и язви по носната лигавица и по кожата. Мандибуларните лимфни възли са отекли, болезнени, абсцедирали. Заболяването завършва летално за 15-20 дни и се дължи на септицемията. Ост­рата форма на сапа засяга мулето, магарето и силно изтощените коне. Хроничният сап засяга главно конете. Заболяването се проявява в назална, белодробна и кожна форма. Едно животно може да показва един или няколко признака в едно и също време. Болните животни могат да живеят няколко години и през цялото време да разсейват заразата. Поради прогресивното изтощение прогнозата е неблагоприятна.

При назалната форма се наблюдават сапни възелчета, язви и цикатриси по лигавицата на носа, включително носната преграда и конхите. От носа едностранно или двустранно изтича слузесто-гнойна материя, примесена с кръв. Ман­дибуларните лимфни възли са отекли, безболезнени, неподвижни, сраснати с кожата или околните тъкани.

При белодробната форма се констатира специфична пневмония с хронична кашлица и изтощение.

Кожната форма се проявява със сапни възелчета, образуващи кордони/ве­рижки/ или броеница по протежение на лимфните съдове на кожата. Сапните възелчета бързо дегенерират и се превръщат в постоянно кървящи незаздравяващи язви, отделящи много сапни бактерии.

В черния дроб и далака също може да се образуват сапни възли. При голям брой или големи размери на възлите се нарушава функцията на тези органи. Клинично това може да се манифестира с признаци на анемия, иктерус, и изтощение.

Диагноза. За уточняване на диагнозата при сапа се използва алергично и серологично изследване.

Алергичното изследване се провежда чрез офталмопроба с малеин, който представлява кафеникава сироповидна течност с мирис на зюмбюл.

Борба. Невъзможно е болните животни да се излекуват микробиологично и остават заразоносители. Добър клиничен ефект е получен със Сулфадиазин, даван ежедневно в продължение на 20 дни. Поради голямата опасност от заразяване на хората от сап всички животни, реагирали положително при алергично и серологично изследване, се убиват по безкръвен способ. В заразените конеферми се провежда диагностично изследване през 2-3 седмици и всички реагирали се убиват.

Сап при човека.

Заразяването става чрез контакт на кожата и лигавиците (очна, носна) с носни и кожни язвени секрети от болни коне, както и при клане и аутопсия на трупове.

Сапът при човека протича остро или хронично. Острата форма се характеризира с периодична треска, поява на сапни възли по кожата на лицето, очната и устната лигавица, които некротизират, с отоци в ставите и силно влошено общо състояние. Заболяването може да завърши със смърт при ненавременно лечение. Хроничният сап е рядък при човека и протича хронично-рецидивиращо с покачване на температурата, поява на сапни възли и язви по кожата, в белия дроб и носната лигавица. Тази форма може да трае месеци и години. Профилактиката на сапа включва използване на защитни маски, ръкавици и облекло при обслужване на коне, съмнителни за сап. При работа със заразен материал профилактично се взимат широкоспектърни антибиотици.