Обяви

Пусни безплатна обява Всички обяви

Ветеринарни лекари в България

По области


Търсене по номер

Начало » Документи и Публични покани » Статии » Стоматология

Стоматология

Етиология, клиника и методи на лекуване на кариеси при кучета

През последните 8 години броят на домашните любимци (кучеата) в България рязко нарастна (Борисов, Сиврев, 1995; Борисов, Горанов, 1996). Едновременно с това в клиничната ветеринарномедицинска практика се увеличи броят на кучетата със стоматолигични заболявания (Bojrab, 1990; Борисов, Сиврев, 1996). Най-голям дял от зъбната патология се пада на периодонталните заболявания – около 85% (Bojrab, 1990). От останалите заболявания с най-голямо значение е кариесът (Emily, 1990, Holmstrom, 1992).

Методите за лекуване на това заболяване са малко известни на практикуващите ветеринарни лекари, които най-често свеждат лечението на кариеса до екстракция на зъба. Поради това считаме за необходимо чрез настоящата статия да изясним основните моменти от етиологията, патогенезата, клиничните форми и принципните методи за диагностика и лекуване на зъбния кариес. Безспорно за успешната терапия на кариеса е необходимо наличието на стоматологична машина и съответното ветеринарностоматологично оборудване, екипировка и инструментариум (Mellinger, 1991; Борисов, 1995).

Кариесът на зъбите (caries dentium) е прогресивно, локализирано разрушаване на твърдите зъбни тъкани, с клинично установимо разграждане на зъбната структура (Shipp, 1992; Kertesz, 1993; Hennet, 1994).

Заболяването започва от зъбната повърхност и прогресира в дълбочина и ширина до пълното разрушаване на емайла и дентина.
Развитието на патологичния процес се дължи на киселите продукти от бактериалните плаки и микроорганизмите от р. Streptococcus mutans и др., предизвикващи увреждане на зъбния емайл.

Предразполагащи фактори за развитието на кариеса са лошата устна хигиена, храненето на кучето с течна или мека храна, несвоевременно отстраняване на зъбния камък и др.

В зависимост от това кои тъкани са засегнати от кариозния процес, както и от стадия на развитието ми кариеса бива: кариесно петно /macula cariosa/, повърхностен кариес /caries superficialis/, среден кариес /caries media/ и дълбок кариес /caries profunda/.

В случаите, когато се засягат само твърдите зъбни тъкани се говори за “прост”, или първичен кариес /caries simplex/. При засягане на зъбната пулпа и периодонта процеса се определя като усложнен кариес /caries complicata/.
В клиничната практика често се прилага термина вторичен кариес /caries secunda/. Това представлява кариес, възникващ в близост до вече поставена обтурация на зъба.
В зависимост от локализацията на паталогичния процес по различните повърхности на зъба, кариеса бива – фисурен, апроксимален и шиечен. Когато при лечението на кариеса не се изчисти добре кариозната маса, тя може да стане причина за по нататъшното му задълбочаване. В този случай се говори за рецидивирал кариес /caries recidiva/.
Подразделнието на кариеса в зависимост от стадия на развитие има клинично значение не само поради различната симптоматика, но и поради съществуващите различия в лечебния подход.

Методите на изследване, позволяващи да се установи не само наличието на зъбен кариес, но и степента на неговото развитие, както и свързаната с тях симптоматика се свеждат до следното:

1. Снемане на анамнеза и стоматологичния статус.

2. Сондиране на засегнатата повърхност на зъба. Чрез сондирането се установява каква е повърхността на зъба, гладка или грапава, каква е дълбочината на кариесното разрушение, наличие на тактилна чувствителност и др.

3. Рентгенография. Позволява да се открие недостъпен за клинично наблюдение кариес. Той се характеризира рентгенологично с различно по степен, големина и форма просветляване.

4. Електродиагностика. Дава възможност да се изясни дали развилият се кариес е при зъб с жива или мъртва пулпа.
Симптомите на кариеса нй-общо се свеждат до промяна в цвета и структурата на зъбната тъкан, провокиране на болка изразена с безьпокойство, смущение в дъвкателната функция и често разраняване на езика или бузите от острите ръбове на кариозните дефекти.
Кариесът е предпоставка и за други, по-тежко протичащи заболявания на зъбите, като пулпит, периодонтит и гангрена.
При повърхностният кариес процесът започва с промяна в цвета на твърдите зъбни тъкани и развитие на кариесно петно /macula cariosa/. При локализацията на този кариес по зъбната шийка емайла згубва блясъка си и има тебеширен вид. По фисурите кариесното петно рано се пигментира от пигмента на хранителните остатъци и бактериите. При изследването със стоматологична сонда не се наблюдава нарушение на целостта на зъбната повърхност, нито има усещане за болка. При по-нататъшното развитие на процеса се стига до нарушаване целостта на зъбната повърхност. Появява се грапавост, която лесно се установява чрез сондиране. Дефектът в емайла е най-често с форма на конус, чийто връх е насочен към дентина. Дъвкателната функция на този етап не е нарушена.
Повърхностният кариес трябва да се отдиференцира от некариесните заболявания – пигментация на емайла при хипоплазия, клиновидни дефекти, травми и химични увреждания на твърдите зъбни тъкани.
Caries media се явява при по-нататъшно развитие на кариесния процес от емайла към дентина. Разликата в клиничното проявление се определя преди всичко от морфологичния строеж на дентина, който позволява кариесния процес да се развива не само в дълбочина. При тази форма кариесния процес придобива форма на конус с основа в дълбочина на дентина. При дъвкателния акт подкопаните стени на емайла лесно се отчупват и се оформя видим с просто око кариесен кавитет. Поради богатството на рецептори в дентина животното изпитва болка и безпокойство при хранене. Изследването със стоматологична сонда също води до провокиране на силна болезненост.
При дълбокия кариес /caries profunda/ разрушителния процес в дентина е остигнал почти до зъбната пулпа, но в последната все още не се е развила възпалителна реакция. Зъбът е болезнен при хранене и дъвкателната функция е силно нарушена.при преглед се установява дълбоко кариесно разрушение. Много често при сондирането не може да се установи докъде е стигнал кариозният процес и дали не е засегната пулпата. В такива случаи след като се отстрани с ескаватор разрушеният дентин в дъното на кариесното огнище се открива по-светъл слой от вторичен дентин, сред който се вижда тъмна точка. Тя съответства на пулпния рог, който все още не е открит.
Съществуват два основни метода за лечение на зъбния кариес:

лечение без пломбиране
лечение чрез пломбирне

При лечението на зъбния кариес без пломбиране намесата на ветеринарния лекар се свежда до заглаждане на кариесната повърхност след предварителна анестезия с фини диамантени борчета и импрегниране на зъбната повърхност със средства, които не позволяват по-нататъшно проникване в зъбните тъкани на бактерии и техните токсини, както и на киселини. От тези средства най-широко приложение намира туширането с 40%-ов разтвор на сребърен нитрат. След изпиляване на кариесната повърхност тя се обработва с кислородна вода, подсушава се със спирт и се намазва с тупферче напоено със сребърен нитрат за 1-2 мин., след което се тушира с 5%-ова йодна тинктура.
Интервенциите свързани с лечението на кариеси чрез пломбиране се свеждат до:

отстраняване на кариесния емайл или дентин и придаване на подходяща форма на кариесния дефект, наречена кавитет /praeparatio cavi dentis/
медикаментозна обработка на кавитета /desinfectio cavi dentis/
възстановяване на дефекта чрез алопласичен материал /obturatio cavi dentis/ (Атанасова, 1972).

Първият основен принцип при лечение на кариеса чрез пломбиране е радикално отсраняване на увредената част от зъбните тъкани и техническа подготовка на останалите здрави тъкани. Отстраняването на увредените тъкани се осъществява с подходящи по вид и големина борчета.
Много важен въпрос, който стои пред ветеринарният лекар – стоматолог при caries profunda е да прецени докъде да отстрани кариесно оцветения дентин с оглед запазване на пулпата от случайно откриване. Този въпрос е твърде дискусионен (Harvey, 1985; Fahrenkrug, 1993; Harvey, 1993; Grossley, 1995). Все повече се застъпва становището, че когато се достигне до кариесно оцветен, но твърд дентин по дъното на кавитета и има реална опасност от откриване на пулпата, по-добре той да се остави. Същият обаче трябва да се импрегнира със сребърен нитрат преди да се постави изолационна подложка, или над него да се постави калциев хидроксид. Размекнатия дентин от дъното на кавитета при всички случаи се отстранява напълно, дори и с риск от разкриване на пулпата. Втори основен принцип е много добрата медикаментозна обработка на кариесната кухина. От съществено значение е доброто почистване на отпилките, което се извършва чрез промиване с водна струя и подсушаване. Средствата за медикаментозна обработка на кавитета са различни и техния избор зависи от стадия на развитие на кариесния процес.
При повърхностен и среден кариес измиването на кавитета с кислоодна вода и след това подсушаването му с 75% алкохол или 3-5% алкохолен разтвор на тимол е напълно достатъчно.
При дълбок кариес се налага по-продължителна и по-дълбока дезинфекция. Най-добре е кавитета да се обработи с хлорфенолкамфор или фалицид и се постави временна заплънка за 24 часа. Това може да се постигне със заплънка от цинков окис – евгенол, която след това да се оформи като подложка. При кучеата поради факта, че всички тези интервенции се извършват под обща анестезия този метод на временна заплънка се избягва, а обработката на зъба и пломбирането му с предпочита по възможност да проткат едноактно. За тази цел след обработката на кавитета с кислородна вода, алкохол и хлорфенолкамфор се поставя гъсто забъркан калциев хидроксид под подложката. Той се приготвя ex tempore като се смеси калциев оксид с новокаинов или физиологичен разтвор. След това се поставя подложката от цимент в която е прибавен 5%-ов тимол. Формата на функциите на зъба се възстановяват чрез обтуриране с амалгама, силикатови цименти, акрилови пластмаси, химио и фотополимери. Някои отрицателни качества на обтуриращите материали налагат под тях да се поставят други средства, които да изолират пулпата о различните видове дразнители. Тъй като се поставят под постоянните обтурации те се наричат подложки. Съществува голямо многообразие на предлаганите до този момент материали за подложки, като основно те се разделят на: лайнери, дентин бондинг агенти, междинни подложки и окончателни подложки (Ботушаров, 1997). Независимо от вида на използваните материали, те трябва да отговарят на следните условия: да не дразнят пулпата, да имат достатъчна якост на натиск, да не влизат в реакция с постоянната обтурация, да се поставят и оформят лесно, да имат ниска термопроводимост и да са водонепроницаеми, да са рентгеноконтрастни за да се улесни рентгеновата диагностика на вторичен кариес.
Трети принцип при лечението на кариеса е алопластично възстановяване на кариесния дефект. Реализирането му се осъществява чрез алопластични материали които се подбират в зависимост от формата на кавитета и местоположението му с оглед действието на дъвкателните сили. Възникване на усложнения след пломбирането и то най-вече изпадане на обтурацията най-често се дължи на неправилно изработен кавитет, т.е. такъв, при който не е спазено основното изискване при плитки кавитети основата да е по-голяма от връхната част. Това се постига чрез подкопаване на стените, а при апроксимални кавитети чрез създаване на стъпало между апроксималната част и оклузалната.
Предлагат се различни материали за обтуриране на кавитета. В най-общ вид изискванията къ тях са следните: да са биологично поносими от виталните тъкани, да притежават подходящи механични качества, да запечатват кавитета и да предпазват от хиперестензия, вторичен кариес и увреждане на пулпата.
Според физиохимичната структура във ветеринарната стоматология намират приложение следните обтуриращи материали: лакове, суспензии, адхензиви, цименти, амалгами, композити, керамики, метални сплави, които според предназначението са за подложки, за циментиране, за запълване на кореновите канали за изграждане на пънчета.
Важен момент, който определя задържането на постоянната заплънка е нейното моделиране. Чрез моделирането се стремим да възстановим анатомичната форма на зъба, като се държи сметка и за функцията. Вншните контури на заплънката трябва да се сливат с общата архитектура на зъба.
През последните няколко години в соматологичният кабинет на катерата по Хирургия с клиника при ВМФ в гр. Стара Загора, освен използването на посочените рутинни методи за лекуването на кариеса на зъбит при кучетата с успех прилагаме и най-съвременните методи за възстановяване на зъбите, чрез фотополимеи, а при много тежки усложнени кариеси със значителна загуба ма твърда зъбна тъкан поставяме щифтови, моделно ляти метални коронки.