Начало » Документи и Публични покани » Статии » Стоматология

Стоматология

Зъбите на конете – дентални заболявания

Зъбите на конете – физиологични и анатомични особености
Денталните заболявания при конете са с голямо клинично значение. Едно проучване във Великобритания показва че, почти 10% от времето на лекарите работещи с коне е било свързано с лекуването на заболявания на зъбите, докато в САЩ , денталните заболявания са класирани на трето място сред най-често срещаните ветеринарно-медицински проблеми от ветеринарните лекари работещи с едри животни.

Друго проучване в 10 графства на Великобритания и Ирландия показва, че 83% от собствениците на коне осигуряват редовни профилактични грижи за зъбите на конете си през определени интервали, включително 49% през интервал от 12 месеца, 30% през интервал от 6 месеца, други 10% само когато са считали че е необходимо, а 7% не са осигурявали профилактика въобще (Dixon, 2002). Още Silbrebsiepe и Berge през 1954 докладват че, 6% от изследваните коне в Берлинското ветеринарно училище са били поради дентални заболявания. Uhlinger (1987) установява че, 24% от младите коне, дори без клинични признаци на дентално заболяване са имали дентални аномалии и не е било извършвано подходящо стоматологично изследване поради опасностите и трудностите свързани с него.

Kirkland et al. (1994) намират че, над 80% от изследваните черепи на конe показват доказателства за орална или дентална патология.

Независимо от осъзнатата важност денталните заболявания при коня са все още слабо застъпени в повечето Ветеринарни училища в САЩ и Европа.
Етиологията и особено патогенезата на много значими дентални заболявания, като тези на бузните зъби и апикалните и периапикални инфекции са недостатъчно проучени.
Пренебрегването на денталните заболявания при коня не е ново и е било съобщавано и в предходните векове от редица автори.
Тази статия цели да запознае вететринарните лекари със значението и най-важните анатомични и физиологични особености на зъбите при коня, и да даде допълнителна информация за стоматологичния статус при конете.
Тази повърхност на зъбите, която е в контакт с повърхноста на срещуположната редица зъби се означава като оклузална (дъвкателна или мастикаторна). Повърхноста на долната зъбна редица която е разположена към езика се означава като лингвална, а тази на горната редица, която гледа към небцето се нарича палатинална. Противоположни на лингвалната и палатиналната повърхности са съответно букалната, която заема латералната страна на зъбите, докато външната рострална и ростролатерална част е приета да се нарича лабиална. Повърхноста между два непосредствено лежащи зъба се означава като интерпроксимална, но може да бъде срещната и като проксимална или апроксимална. Много рядко в стоматологията на коня се използват термините дистална и мезиална част на зъба които са успоредни на мислената линия прокарана между централните резци по посока основата на хранопровода, но заемат съответно задната и средната третина на зъба. Точната топография на зъбите е от изключително важно значение за локализацията на патологичните стоматологични процеси.
Зъбите са съставени от 4 субстанции-емайл, дентин, цимент и пулпа. Периферния слой на емайла образува дълбоки гънки в подлежащия дентин. В допълнение, резците и горночелюстните бузни зъби имат чашкоподобни вгъвания на емайла от към дъвкателната повърхност образувайки емайлови езера или инфундибулуми. Дентина е втората най-твърда субстанция след емайла и образува по-голямата част от зъба. Цимента е периферна съставка на зъба и също запълва инфундибулума. Пулпата е пихтиеста (желатинозна) богато кръвоснабдена тъкан в центъра на зъба, целостта на която е необходима за нормалната дентинова продукция.
Процеса на поникване на зъбите при всички видове животни остава все още не напълно изяснен. При коня, докато зъбите постоянно се избутват през целия живот, прогресивното образуване и свиване на нова периодонтална връзка (която прикрепва алвеолата към периферния цимент на резервната коронка) се смята да е механизма по който зъбите поникват. Периодонталната връзка се явява динамична стуктура, което се демонстрира от развитието на временно периодонтално възпаление по време на поникването на постоянните бузни зъби при някои коне, което по-късно спонтанно отшумява. Освен този механизъм, съществуват още три, които могат да обяснят процеса на поникването (ерупцията) –коренов растеж, хидростатично налягане и костна резорбция.
Първия и шестия бузен зъб са закривени един към друг в каудална и рострална посока съответно. Това води до сближаване на дъвкателните повърхности на шесте бузни зъба в близко съседство, и така те действат като самостоятелна дъвкателна система която предпазва от акумулирането на храна между зъбите. Долночелюстните бузни зъби са по-тесни в латерален аспект отколкото съответсващите горночелюстни бузни зъби, и мандибулата при коня е винаги по-тясна отколкото максилата (анизогнатизъм). Тези обстоятелства водят до закривяване на дъвкателните повърхности на бузните зъби, така че, видимата част от коронката (corona clinica), е по-висока от латералната (букална) повърхност на горночелюстните и медиалната (лингвална) повърхност на долночелюстните зъби.

Кучешките зъби често липсват при кобилите и първия горен предкътник (вълчи зъб) не винаги го има. Втория, третия и четвъртия премолари и всички молари най-често се обозначават като “бузни зъби”.

В клиничната стоматологична ветеринарномедицинска практика, както и в литературата се срещат понятията – браздата на Galvayne и инцизивна кука. И двете образувания се срещат на третия (ъглов) резец. Браздата на Galvayne, предствлява надлъжна бразда, която се появява на лабиалната повърхност на корнеровия резец. Инцизивната кука е разположена на каудолабиалната дъвкателна повърхност на максиларните трети резци- I3, в резултат на непълния контакт между максиларни и мандибуларни резци ( I3 и I3), като по този начин каудолабиалния ъгъл остава неизтрит. Нарича се още 7-годишна кука, защото се смята, че се появява при 7-годишни коне. Трябва да се отбележи че, появата на горепосочените образувания зависи както от индивидуланите и породни качества на животните, така и от начина на хранене, средата на отглеждане, времето на израстването на зъбите, степента на минерализацията им, количеството на инфундибуларния цимент.

Изключително важно е значението на зъбите за сдъвкването на храната и за заболяванията на храносмилателния тракт, свързани с неправилното сдъвкване на храната.
Сдъвкването на храната предствлява цикличен процес на отваряне и затваряне на горната и долна челюст, което е резултат от ритмичните контракции на дъвкателните мускули. Този цикличен процес се дели на три фази, като начална точка на фазите на сдъвкване се определя инцизивния контакт с храната. Първата фаза е фазата на отваряне, втората- фазата на затваряне и третата- фазата на дъвкателната сила.

По време на дъвчене, храната намираща се между горните и долни бузни зъби се раздробява първоначално от затварянето на челюстите. Това е последвано от странични движения на мандибулата въвличайки латералния (букален) ръб на мандибуларните зъби движейки се медиално срещу медиалната (лингвална) дъвкателна повърхност на горночелюстните зъби като ножицообразни движения означавани като “работен ход”. Букалната повърхност на горните зъби и лингвалната на долните са постоянно водещите ръбове, но претърпяват най-малко триене поради анизогнатизма. Небцовата страна на горните и букалната страна на долните се превръщат в плоски “задни части на крило на самолет”. “Работния ход” упражнява натиск или на лявата или на дясната зъбна дъга при всяко напречно движение на мандибулата. Храната често се стрива от едната страна няколко пъти преди да бъде преместена на срещуположната .

Конете завъртат циклично хранителния болус (топка), като дейно участие в този процес заемат езика и палатиналните гънки (rugae palatinae). По този начин, завъртайки хранителните болуси, те преминават каудално

Основна роля в гореспоменатия процес, при формирането на болусите и тяхното преминаване в хранопровода имат зъбите. Изследвания на болусите при коне с oligodontia или anodontia, хранени с трева, течна или пресована храна показват че, болусите са дълги, спирални и въжеподобни, като те често водят до запушване на хранопровода. Заключението на това изследване е, че 93% от запушванията на хранопровода се дължат на зъбни проблеми.

Според Иванов (1936), прояви на разстроено дъвкане, изразяващо се в напълно или отчасти несдъвкани фуражни зърна се установяват 5 пъти по-често при коне със значителни зъбни аномалии, отколкото при коне с нормални зъби.

Начев (1960) посочва, че неправилното съзъбие при коня е една от етиологичните причини, която играе важна роля при различните форми на колики при конете. Leue (1941) отдава голямо значение на неправилните зъби, като твърди, че голяма част от коликите, най-вече обстипациите на дебелите черва, се дължат на лоши зъби. При зъбни аномалии храната отива в стомаха и червата лошо сдъвкана, неподготвена и затова бива изкарана вън от организма не напълно използвана. От това проличава голямото етиологично значение на зъбните аномалии за катаралното възпаление на стомашно-чревния канал.