Обяви

Пусни безплатна обява Всички обяви

Ветеринарни лекари в България

По области


Търсене по номер

Начало » Новини » Ветеринарни новини » Отговорите на Питанката

Отговорите на Питанката

 

Защо санбернарите носят бъчвички с бренди на врата си?

 Защо санбернарите носят бъчвички с бренди на врата си, кой пръв се е сетил да им сложи такова приспособление? Ние много добре знаем кой пръв се е сетил, понеже това вече сме го разказвали в един друг сериал, исторически. Но щом така или иначе се е появил такъв въпрос, дългът изисква да отговорим добросъвестно.

Първо, да сложиш на врата на спасително куче нещо толкова неудобно, когато човешки живот е заложен на карта, е меко казано неразумно. Второ, алкохолът също замръзва. Да, не като водата при нула градуса, но специално бренди с алкохолно съдържание между 36% и 60% замръзва при температура минус 20 градуса. Доста тъпа идея да носиш буцичка лед или някаква скрежина, пък било то и най-приятната скрежина на света. Представете си измръзналият пострадал, който ще трябва да я изпие. Страхотно. Нещо повече. Лекарите сериозно предупреждават, че алкохолът има само на пръв поглед загряващ ефект. Всъщност той кара тялото да изстива по-бързо. Така че от практическа, физиологическа и медицинска гледна точка да даваш на измръзнал алкохол е глупаво. Което означава, че е доста глупаво и да връзваш такава бъчонка на шията на куче.

Санбернарите са специална порода спасителни кучета. Те са обучени да служат и наистина спасяват хора. Всъщност името санбернар им е прикачено сравнително късно, заради хосписа "Свети Бернар", който е приютявал закъсали планинари в западните Алпи. Иначе тези кучета са били наричани свети кучета или алпийски мастиф.

Като алпийски мастиф ги е знаел и Едуин Ландсир, английски художник с уклон към рисуването на животни, които служат на хората - коне и кучета най-вече. През 1820 година Ландсир рисува картината "Алпийски мастифи спасяват изпаднал в беда пътник". На нея две огромни кучета изравят от снега мъж. Ландсир по онова време е на 17 години. Той е чувал за светите кучета в Алпите, без да е ходил там и без реално да познава какво точно правят. Вдъхновеният художник добавя ключов детайл - един от мастифите носи на варта си буренце с бренди. Детайлът е плод на фантазията му.

Ландсир обаче е любимец на кралица Виктория, детето чудо на изобразителното изкуство, а широката общественост е луда по картините му. Така алпийските мастифи... тоест санбернарите, завинаги се сдобиват с буренце и всички вярват в художествената измислица на един тийнейджър. Останалото довършва анимацията понеже куче, при това едро, което носи бъчвичка с алкохол на врата си е много забавен персонаж. Представете си какви смешни случки могат да произтекат от това.

И ето ви вече неоспорим факт, базиран на художествена измислица. Санбернарите никога, ама никога не са носили бъчвички с бренди на врата си, макар че честно да си кажем, идеята май не е толкова лоша. Но само по отношение на анимацията, не на животоспасяващите операции.

pitaipitanka@gmail.com.

Драго Симеонов

Рубрика на Дарик Нюз

Защо рибата калкан и калкан на сграда носят едно и също име?

 Познаваме морската риба калкан. В същото време има и термин калкан на сграда - стената без прозорци и врати. Защо и двете носят едно и също име? Стената на рибата ли е кръстена или рибата на стената? И изобщо имат ли двете нещо общо помежду си?

Калканът е дънна риба, доста грозна, ако питате нас. Лежи си на дъното, рядко мърда, ловува като се зарови в пясъка и зададе ли се плячка, скача изневиделица. Което не е най-добрият ловен метод, но върши работа. Плоска е и хем изглежда като размазана с валяк нормална риба, хем очите и са от едната страна, та изглежда малко анимационна. По-особеното е, че не само е плоска, но има и особена ромбоидна форма, доста правилна, дори официално е категоризирана като риба голям ромб. Неофициално обаче на какво ви прилича? Оставете геометрията. Прилича на някаква плоскост, прилича на пътен знак. Хей, прилича на щит и да, на турски език калкан значи щит. Това е риба щит.

Калканът на сградата е онази част, която остава без никакви архитектурни особености и често пъти служи за нея да се залепи друга сграда. Не е задължително, разбира се, но това е идеята на калканната стена. На английски party wall е обща стена. Думата калкан у нас е по-стара от архитектурната практика. Обаче имайте предвид, че калканът е имал много по-широко значение, отколкото само риба. Щитът, плоскостта, която служи за защита и укритие е дал име на рибата, но и е продължил да съществува като термин. Ето как днес е изключително трудно да проследим пряката връзка. Но едно е ясно - строителният термин е взел турската дума за щит. Дали от грапавата плоска повърхност на рибата щит или директно от бойния щит, не е съвсем ясно. Защото и тази дума в строителството я имаме от турски и това означава да продължим етимологичното търсене на чужда почва, пък там вече, къде са корените, иди ги търси.

И все пак, още от стари времена се знае, че калканът има способността да променя цвета и рисунката на тялото си спрямо средата. Това се нарича мимикрия. И понеже е дънна риба, лежи заровена в пясъка, окраската напомня пясък и камъни, а пясъкът и камъните са основен строителен материал. Калканната стена често пъти остава неизмазана, тоест на груба мазилка, която напомня морско дъно.

Като се има предвид и плоскостта на архитектурния елемент, а и това, че калканът всъщност е термин за сгради най-напред основно по черноморските и средиземноморските брегове - там, където се среща и рибата. Та макар и пълна точност тук да е недостижима, спокойно можем да кажем, че рибата е дала името на строителния елемент, без да изключим и по-сериозното - щит, тъй като калканът на сградата е имал и бойно предназначение. Но да го търсим в цивилното строителство ми се струва прекалено.

pitaipitanka@gmail.com.

Драго Симеонов

Рубрика на Дарик Нюз

Откъде идват изразите "кашляш като магаре" и "напил си се като свиня"?

 Защо се казва "кашляш като магаре", след като магарето не кашля, и "напил си се като свиня", след като свинята, не пие?

Факт е. Свинята не пие или най-малкото няма навика да си купува алкохол. Ако й се предложи, това е друга работа. С магаретата обаче нещата са малко по-различни. Сега ще отговорим на този магарешко-свински въпрос.

Започваме с магаретата. Не знам колко магарета сте виждали и каква част от тях са били в добро здраве, но всъщност магаретата кашлят, при това много характерно. Те имат интензивен кашлящ рефлекс и той е толкова разпознаваем и забележителен, че дори в народната традиция заболяването коклюш се нарича магарешка кашлица.

Причините за кашлицата при магаретата може да са няколко. Магарето може да получи възпаление на дихателните пътища, причинено от простуда или бактерия. Това, че е магаре, не го имунизира. Имаме дори случаи на магарета с астма, много близка да човешката, и това съвсем не е толкова рядко. Разбира се, магарето може да кашля и не заради заболяване, а просто защото е работило в запрашена среда или е яло определен тип храна, която му пречи да диша. Така или иначе магаретата си кашлят и това е забелязано отдавна.

Разбира се, не всяко магаре кашля, но всяко може да се разкашля, а разкашля ли се веднъж, няма как да сбъркате характерния звук. Затова и в представите ни кашлицата е свързана с магаретата, а не с конете, които също кашлят.

Що се отнася до пиянството на свинята, тук нещата са малко по-различни. Свинете са податливи на алкохолизъм. При редица изследвания е установено, че свинята е най-близо до човека спрямо реакцията към алкохола. Ние имаме сходни кръвоносни и дихателни системи и преработваме алкохола по един и същи начин.

Обаче в естествената си среда свинете нямат достъп до алкохол. Значи, не че не биха пили, просто никой не би ги черпил. Проблемът при свинете е, че единствената им среда е кочината. Те се въргалят по цял ден в мръсотия и кал. Това ги прави социално неприемливи от нас - хората, докато не станат под формата на пържоли. Тогава са напълно социално приемливи.

Пияният, след като загуби контрол над себе си, също се въргаля често пъти в нечистотия. Така че думата свинщина реално отбелязва поведение, което е свързано с липсата на задръжки и обществено неприлично държание, най-вече въргаляне.

Ето как единият случай на анималистично сравнение - "кашля като магаре", е напълно оправдан и не носи в себе си някаква морална оценка, а е по-скоро живописно описание на симптоми. В другия случай обаче имаме е предимно морална оценка, без да се основава на реална животинска практика. Свинете се ровят в кал, но са си най-вече трезвеници.

Селскостопанските сравнения обаче в повечето случаи се основават на човешката перспектива или са плод на човешки действия. Например "мръзна като куче" или "пребит като куче" не означава, че принципно кучетата обичат да студуват или държат някой да ги набие. Нали така?

pitaipitanka@gmail.com.

Драго Симеонов

Рубрика на Дарик Нюз

Умират ли щурците от много свирене?

 Днес ще обърнем внимание на един въпрос, който малцина си задават, защото бързат с твърдения. Всички казват, че щурците свирейки умират, обаче дали това наистина е така? Умират ли щурците от много свирене? Ако един щурец не го караш да те подлудява и да не спира, ще изкара ли по-дълго от останалите?

Нека най-напред да изясним, че един хубав, здрав щурец живее около година, ако има с какво да се храни и да пие вода. Но дори да няма, живее две, три седмици. Държеливи твари са това щурците и мрат, както става ясно, или от старост, или от глад и жажда. Свиренето не им е смъртоносно. Значи, ако има ядене, топло е и всичко е наред, дали свири или не свири един щурец това не му се отразява на жизнения стандарт. Не, лошо се изразихме. Отразява му се, но по друг начин. Преди да разкрием как, нека изясним кои щурци свирят, как става и, разбира се, защо.

Свирят само мъжките щурци, женските са музикални инвалиди и не свирят. Колкото и да ги караш и да им се молиш, живеят и умират, без да свирят. И не те подлудяват изобщо.

Свиренето всъщност е художествен термин и на научен език се нарича стридулация или иначе казано звукова комуникация, която се получава при насекомите, вследствие триенето на различни телесни части. Противно на някои заблуди щурците не стридулират, като си трият крачетата. Те имат стридулиращ орган, тоест една голяма вена (да, точно така, вена. Те са студенокръвни, но имат вени). Стридулиращият орган е една голяма вена, която минава по протежение на крилата им. Издават звук, като движат върха на едното си крило по вътрешната страна, чак до края на другото. При това държат крилцето разперено, така че то да действа като звукова мембрана. Това е то свиренето. И не е само един звук, както казахме, стридулацията е вид комуникация и с различно свирене мъжкият щурец казва различни неща.

Четири са вариантите. Първият е привличане на женски, което е най-силното свирене, както се досещате. Има и ухажваща песен - когато женската вече се е приближила, а песента е тихичка, внимателна, балада, като на Графа. Ако се приближи друг мъжки, има агресивна песен. И след успешно съвкупление - песен на щастието. Само в тези случаи щурецът свири. В други - не.

Сега да се върнем на песента. "Свири, свири, щурче, ах, подлудявай ме, не спирай" е доста особено послание. То очевидно кара мъжкия щурец по-активно и без почивка да си търси женска. А това довежда до някаква лудост лирическия герой, който вероятно има огромен интерес от чифтосването на щурците. "Макар да казват всички, че, продължава героят, щурците свирейки умират". Това е лъжа от социална гледна точка. Не казват всички така, даже никой не казва. А и от биологична гледна точка е лъжа, защото те пък не умират.

Но откъде може да идва това? Вече сме на съвсем друго ниво, на литературно.

Ако разгледаме четирите вида свирене, какво излиза? Според автора щурците умират, ако не си намерят женска, ако си намерят и е наблизо, ако дойде друг мъжки или след края на цялата работа. И понеже това свирене е свързано с правенето на любов сред щурците, „щурците свирейки умират" трябва да означава, че се раздават докрай в любовната игра или пък, че си остават вечно самотни и така никоя женска не им обръща внимание. И в двата случая е обяснимо подлудяването. Но моля ви, не прехвърляйте личните си сексуални проблеми върху щурците, че стават недоразумения.

В някоя от следващите Питанки ще обърнем внимание и на един друг много важен въпрос - защо детелините са многобройни, но само с три листа.

Аpitaipitanka@gmail.com.

Драго Симеонов

Рубрика на Дарик Нюз

Кой пръв е разбрал, че кравата дава мляко?

 Кой пръв е разбрал, че кравата може да се дои и какво си е мислил да прави с въпросната крава, че да стигне до млякото?

Поименно трудно ще го посочим този първопроходец на доенето. Не за друго, ами именните регистри 7 500 години преди новата ера не са били особено добре развити. Оттогава датира консумацията на прясно животинско мляко от хората. Но доенето на кравите е станало едновременно с това на козите и овцете. Ако се вярва на археолога Андрю Шерад, авторът на идеята за вторичната продуктова еволюция, нещата никак не са били прости. Нашите предци не са започнали да доят животните ей така, от никъде, особено пък в диво състояние. Имало е най-напред един дълъг период на одомашняване, който е започнал независимо един от друг, на няколко места по земята, около 9 000 години преди новата ера. Просто хората са забелязали, че вместо ежедневно да ловуват и то със спорен резултата, могат да отглеждат животни за храна в контролирани условия. И това ще е далеч по лесно и удобно.

Така се случва одомашняването на козата, овцата и едрият рогат добитък. Малко по-късно и на камилата. По това време хората са използвали животните само за месо и кожи. Тоест вършели са им работа само мъртви, понеже няма как да вземеш един бут от кравата и тя да продължи да си пасе. Тук се сещаме за един много хубав виц по темата, ама няма да го разказваме, че ще загубим време и сериозност. Гледали си в неолита нашите предци животни, били част от неолитната революция, обаче нещата спирали дотук. Трябвало близо 1 500 - 2 000 години да минат от одомашняването да революцията на вторичните продукти - вълна, работна сила, впрягане, яздене. Разбирате ли? Преди това животите нямали такава функция. Покрай всичко това дошло и доенето.

Има един проблем. Хората в неолита не можели да храносмилат млякото, защото нямали ензима лактаза. То е до днес страшно много хора го нямат, а специално кравето мляко има доста особен ефект върху човешкия организъм, за разлика от козето, например. Дори на някакъв ранен етап те да са искали да пият животинско мляко, то не им е понасяло добре. С едно изключение - северните райони, с намалена слънчева светлина. Млякото е богато на витамин D, който иначе се стимулира от слънцето. И така, на север, в Северна Европа и Северна Азия за първи път пиенето на мляко не е завършвало с повръщане. Ето как хората еволюирали заради млякото. Организмите ни свикнали да го приемат. Не се бяхте замисляли върху това, но не е толкова просто хей така да изпиеш нещо от животно. Било е доста мъчен процес. Човешките организми са се адаптирали и тази тенденция постепенно се изместила и по на юг.

Сега следва нещо любопитно. Да, на север за първи път са започнали да усвояват млякото. Но според последни данни, на базата на разпространението на млекопреработвателния ген у хората се оказва, че пиенето на мляко е тръгнало от Балканите. Така че тук сме пиели, и с извинение, сме повръщали мляко, но пак сме пиели, докато не свикнем.

И на въпроса кой пръв е издоил крава? Най-вероятно е бил или вашият пра-пра-пра....дядо от неолита или моят. А най-вероятно и двамата заедно са се сетили.

pitaipitanka@gmail.com.

Драго Симеонов

Рубрика на Дарик Нюз

Как от вълка е направен мопс или дакел?

 Знаем, че кучетата произлизат от вълка или най-малкото са негови близки роднини. Как обаче тогава да си обясним наличието на породи като пекинез, пудел или пинчер, които нямат нищо общо с вълците?

Как от вълка е направен мопс, дакел или йоркширски териер?

Няколко важни уточнения в началото. Многообразието на породите кучета е феномен на последните няколкостотин години. Но кучетата се селектират и отглеждат от хиляди години. Това не значи, че кучетата, които най-много приличат на вълци са най-стари. Например немската овчарка е порода едва на два века, докато пекинезът е на няколко хилядолетия и е сред най-старите породи. Нещо повече, генетично пекинезът е много по-близо до вълка, отколкото немската овчарка. Сред най-древните породи са също хъскито, афганското куче, басенджи - това е африканско нелаещо куче и още няколко породи.

Има спор, кога точно кучетата са одомашнели, но това става някъде между 40 и 100 000 години преди новата ера. Как се случва? С взаимно съгласие. Не е да се крадат малки вълчета, например. Не, не става така. Кучетата са решили да са наши приятели, подложили са се на одомашняване. И между другото, с тяхна помощ, ние, хомо сапиенс, сме надделели над останалите породи хора. Например неандерталците. Но това все още не отговаря на въпроса. Разликата между отделните породи кучета не е само в размера и теглото им, както и формата на козината. Тя не е и в различната форма на скелета и особеностите на черепа. Кучетата се различават едно от друго генетично.

През 1990 година в Щатите започнаха един мащабен проект за изолирането на кучешкия геном, което сега ви се струва някак си странно, но изобщо не е лесна работа. Оказва се, че генната вариация между отделните породи кучета може да достигне 28-30%, докато при хората максимумът е 5%. Тоест кучетата са различни едно от друго не само на външен вид, но и генетично. Например ние си приличаме с шимпанзетата или с прасетата генетично повече, отколкото някои кучета помежду си. Това означава, че и когато говорим за вълци, като прародители, ние не бива да си представяме само съвременния вълк и да се чудим как от него става кокер шпаньол.

Преди 10 милиона години съществували кучета, черни мечки и кучета - язовци. Генетични прародители, чийто гени са се разпространили и към отделните вариации на вълци и лисици по-късно. Ето как днес в гените си кучетата носят какви ли не животински предци. И това означава, че още преди 40 000 години при одомашняването на вълците ние не сме одомашнили само един генетичен тип вълк, а много различни. Някои подобни повече на лисици, други - по-едри, трети - късокосмести, четвърти - късоухи. Когото кучетата са започнали да изпълняват и други функции, освен съвместния лов, е започнала и селекцията. Тоест отделянето на определени екземпляри и чифтосването им.

Другото вече ви е ясно. Но по-важното е да знаем, че кучетата не са генетично хомогенни и в кучешкото царство има остатъци от гените на други видове, което е причината кучетата да могат да проявяват и различни външни белези. А пък те вече умишлено са селектирани и са довели до различните породи. И, пак повтаряме, изобщо не ги гледайте на външен вид. Пекинезът е повече вълк, отколкото немската овчарка. Просто пра-пра-пра-пра... родителят му е бил малко по-особен вълк от тези, които сега си представяте.

pitaipitanka@gmail.com.

Драго Симеонов

Рубрика на Дарик Нюз



«12»