Документи и Публични покани

Колко често се изрязва копитния рог

08.12.2013

Много от проблемите с копитата могат да бъдат избегнати, ако редовно полагаме грижи за тях, твърдят специалистите. Как към този проблем се отнасят практиците, разказва д-р Хайке Енгелс пред сп. Profi

Наред със заболяванията на вимето и затруднено заплождане заболяванията на копитата и крайниците са едни от най-честите причини за намаляване на млечната продуктивност в германските животновъдни ферми. Куците животни намаляват средния си млеконадой с около 1000 кг. Не случайно казват, че „здравите копита са предпоставка за високи добиви на мляко“. Причините за нарастването на проблемите с копитата могат да бъдат най-различни – хлъзгав, мръсен, твърд и постоянно мокър под, липса на физически упражнения, продължително стоене в изправено положение заради неудобни, неправилно конструирани или мокри боксове, небалансирани дажби (недостатъчно груби фуражи), например фуражите богати на белтъчини повишават риска от заболявания на копитата. За поддържането на здравето на копитата е особено важно редовната им обработка. Ако копитата се изрязват рядко или въобще не се изрязват, автоматично се отваря вратата пред копитните заболявания. Много от експертите по копитни заболявания твърдят, че проблемите с копитата могат да бъдат избегнати като се осигурят качествени грижи за тях. Въпросът е, колко често трябва да се обработват копитата и как добрите грижи се отразяват на успеваемостта на фермата. ОБРАБОТКА НА ВСЕКИ ПЕТ МЕСЕЦА С млеконадой от 11 000 литра средно за цялото поголовие фермата на Йорг Брандес се причислява към най-добрите от своята категория. Фермата се намира в Лител до Олденбург и в нея се отглеждат 75 млечни крави. Вече доста години два пъти годишно фермата се посещава от ветеринар специалист по грижи за копитата. Напоследък тези посещения са даже по-чести. „В момента правим оглед и обработка на копитата на всеки 5 месеца – споделя Брандес – това е 2,5 пъти годишно. Освен това, между посещенията на ветеринарния лекар, аз сам изрязвам копитата на проблемните крави и на младите. Използвам специален бокс, където животните се фиксират. При това поголовие все още се справям, но много бих искал, ако имам възможност, да викам специалист три пъти в годината, т. е. през 4 месеца.“ - разсъждава Брандес. За това, че копитният рог така бързо расте, фермерът отдава на факта, че животнит се хранят с концентрирани фуражи. Освен това, той смята, че проблемите с копитата имат и наследствен характер: „Телетата на крави, които имат болни копита, са предразположени също към подобни заболявания“. Здравето и самочувствието на кравите значително се подобрили след честите и правилни грижи за копитата, а намаляването на млечната продуктивност при куците животни вече не стояло като сериозен проблем във фермата. „В крайна сметка единственото, което ме спира по-често да викам специалист по копитата са разходите, които ще се увеличат“ - казва Брандес. Допълнително, освен планираните обработки, на всеки 6 седмици Брандес докато са в доилната зала промива копитата на животните с пероцетна киселина (CH3CO-OOH, известна като дезинфекциозно средство). Освен това, за дезинфекция, фермерът би желал да прави и вани на копитата. За сега обаче това е невъзможно, тъй като ваната, с която разполагат не е подходяща за процедурите по обрязване на копитата. Тя е твърде малка и кравите неохотно преминават през нея. За съжаление тя е вградена в стената и е трудно да бъде заменена. „Рано или късно ще трябва да се заемем и с този проблем“ – казва Брандес. Подът в боксовете стопанинът освежава веднъж седмично, като го посипва със смес от дървесни стърготини, слама и вар, които добре подсушават пътеките, по които се движат кравите. „Автоматичната система за почистване на подовете би била по-добра и удобна, но на този етап за мен тя е прекалено скъпа.“ - споделя фермера. Редовната грижа за копитата той разглежда като инвестиция с профилактична цел. „Ако в резултат на това броя на куците крави е намалял дори само с една, то инвестицията за обработка на копитата на цялото стадо се оправдава.“